Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски)е роден през 1812 година в Елена. Първоначалното си образование получава в родния си град, после продължава да учи в Арбанашкото гръцко училище. На 13 годишна възраст е изпратен да учи занаят в Търново, където става чирак, калфа, а след това с парите на баща си отваря чохаджийски дюкян. През 1831 година зарязва търговията и поема към Хилендарския манастир, където през следващата година приема духовно звание под името Иларион. Продължава образованието си в гръцкото училище в Карея през идните две години, а след това в Атина, в гимназията на Сиро. По това време става и оказалата голямо влияние в живота му среща с Георги Раковски, и с тяхна инициатива се основава "Македонско дружество" през 1841 г., чиято цел е да се освободи България посредством въстание. Във връзка с неговата подготовка Иларион обикаля по главните градове на България и пропуска да завърши образованието си. През 1844 година се среща с Неофит Бозвели (Бозвелията) и поема по пътя на борбата за самостоятелна българска църква. Двамата подемат и борба срещу Цариградската Патриаршия, подкрепена тогава от Русия, като се надяват Високата порта да подкрепи тяхната борба, която вече поставя и условия за разкриването на самостоятелни български училища. През 1845 година Иларион прави следваща стъпка към спечелване доверието на Високата порта – превежда и напечатва султанския Хатишериф с предговор, в който се повтаря искането за просвета на българите. Патриаршията и руската дипломатическа мисия провалят усилията им и успяват да издействат заточението на двамата борци за независимост, което продължило до 1850 година. След Кримската война (1853-1856) българите се съживили и насърчили борбата си против гръцките владици. Гръцката Патриаршия се видяла принудена дяа ръкоположи неприятния нея и заточаван Иларион за епископ под името Макариополски; но Иларион, макар назначен за Търново, по желание на търновчани останал в българската църква в Цариград. На 3 април 1860 – Великден, по време на служба в българската църква "Свети Стефан, като архиерей на българската църква Иларион Макариополски не споменал името на гръцкия патриарх, което било решителната стъпка за отхвърлянето на патриарха като духовен водач на българите. Протестните му действия скоро били последвани в цяла България, и Иларион бил отново заточен. На 28 февруари 1870 година след 30-годишна борба за национално самоопределение българският народ получава ферман за самостоятелна българска църква начело с екзарх. След учреждаването на българската екзархия Иларион Макариополски заминава да ръководи епархията си - търновската - и през това време основава първото българско духовно училище в Петропавловския манастир до Лясковец. Иларион Макариополски умира на 4 юни 1875 година. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан" в Цариград. На гроба му П. Р. Славейков казва: "Мъртъв днес лежи пред нас този, който пръв ни повика в народен живот! Лежи бездиханен на туй място, дето е оживил замрелия народен дух! Подвиг добрий совершив"